БИБЛИЯ
Книга
Глава
От стих
До стих
Деянията на Апостолите, 27 глава
Пътуването за Рим
27:1
И когато беше решено да отплаваме за Италия, предадоха Павел и няколко други затворници на един стотник на име Юлий, от Августовия полк.
27:2
И като се качихме на един адрамитски кораб, който щеше да отплава за местата покрай брега на Азия, тръгнахме; и с нас беше Аристарх, македонец от Солун.
27:3
На другия ден стигнахме в Сидон; и Юлий се отнасяше човеколюбиво към Павел и му позволи да отиде при приятелите си, за да се погрижат за него.
27:4
И оттам, като станахме, плавахме на завет под Кипър, понеже ветровете бяха насрещни.
27:5
И като преплавахме Киликийско и Памфилийско море, стигнахме в ликийския град Мира.
27:6
Там стотникът намери един александрийски кораб, който плаваше за Италия, и ни качи в него.
27:7
И след като бяхме плавали бавно много дни и едва стигнахме Книд, понеже вятърът не ни позволяваше да влезем там, плавахме на завет под Крит срещу нос Салмон.
27:8
И като преминахме и него с мъка, стигнахме на едно място, което се казва Добри пристанища, близо до което беше град Ласей.
27:9
Но след като беше минало много време и плаването вече беше опасно, защото и постът беше минал, Павел ги съветваше, като им казваше:
27:10
Господа, виждам, че плаването ще бъде придружено с повреда и големи щети не само на товара и на кораба, но и на живота ни.
27:11
Но стотникът се доверяваше повече на кормчията и на стопанина на кораба, отколкото на думите на Павел.
27:12
И понеже пристанището не беше удобно за презимуване, повечето изказаха мнение да отпътуват, ако би било възможно, до Феникс, критско пристанище, което гледа на югозапад и северозапад, и там да презимуват.
Морската буря
27:13
И когато подухна южен вятър, като мислеха, че са постигнали целта си, те вдигнаха котвата и плаваха близо покрай Крит.
27:14
Но малко след това от острова се спусна бурен вятър, наречен евраквилон,
27:15
и когато корабът бе настигнат от вятъра и поради него не можеше да устои, оставихме се на вълните да ни носят.
27:16
И като минахме на завет под едно островче, наречено Клавдий, с мъка успяхме да запазим лодката;
27:17
и когато я извадиха, употребяваха всякакви средства и препасваха кораба отдолу; и като се бояха да не бъдат тласнати върху Сиртис, свалиха платната и се носеха така.
27:18
И понеже бяхме в голяма беда поради бурята, на следващия ден започнаха да изхвърлят товара.
27:19
И на третия ден те, със собствените си ръце, изхвърлиха корабното оборудване.
27:20
И понеже в продължение на много дни не се виждаше нито слънце, нито звезди и силната буря напираше, то изчезна вече всяка надежда да бъдем спасени.
27:21
А след дълго гладуване Павел застана между тях и каза: Господа, трябваше да ме слушате да не вдигаме котва от Крит, за да не ни постигнат тези повреди и щети.
27:22
Но и сега ви съветвам да сте бодри, защото нито една душа от вас няма да се изгуби, а само корабът;
27:23
защото ангел от Бога, на Когото аз принадлежа и на Когото служа, застана до мене тази нощ и каза:
27:24
Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред Цезаря; и, ето, Бог ти подари всички, които плават с тебе.
27:25
Затова, господа, бъдете бодри; защото вярвам в Бога, че ще бъде така, както ми беше казано.
27:26
Но ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров.
27:27
А когато настана четиринадесетата нощ и ние бяхме тласкани насам-натам по Адриатическо море, около полунощ моряците усетиха, че се приближават до някаква суша.
27:28
И като измериха дълбочината, намериха, че е двадесет разтега; и като отидоха малко по-нататък, пак измериха и намериха, че е петнадесет разтега.
27:29
Затова, като се бояха да не бъдат изхвърлени на каменисти места, спуснаха четири котви от задната част и чакаха да съмне.
27:30
И понеже моряците възнамеряваха да избягат от кораба и бяха свалили ладията в морето под предлог, че щели да пуснат котви откъм носа,
27:31
Павел каза на стотника и на войниците: Ако тези не останат в кораба, вие не можете да се избавите.
27:32
Тогава войниците отрязаха въжетата на ладията и я оставиха да се носи в морето.
27:33
А на съмване Павел канеше всички да похапнат, като казваше: Днес е четиринадесетият ден, откакто чакате и стоите гладни, без да сте вкусили нищо.
27:34
Затова ви моля да похапнете, защото това ще спомогне за вашето избавление; понеже на никого от вас нито косъм от главата няма да падне.
27:35
И като каза това, взе хляб, благодари на Бога пред всички и разчупи, и започна да яде.
27:36
От това всички се ободриха и ядоха и те.
27:37
А в кораба бяхме всичко двеста седемдесет и шест души.
27:38
След като се нахраниха, започнаха да облекчават кораба, като изхвърляха житото в морето.
Корабокрушението
27:39
И когато се разсъмна, те не познаха земята; обаче забелязаха един залив с песъчлив бряг, в който се решиха да тласнат кораба, ако е възможно.
27:40
И като откачиха котвите, оставиха ги в морето, развързаха също и въжетата на кормилата, издигнаха малкото платно по посока на вятъра и се отправиха към брега.
27:41
Но попаднаха на едно място, където морето биеше от две страни, и там корабът заседна; предницата се заби и не мърдаше, а задницата взе да се разглобява от напора на вълните.
27:42
И войниците се наговориха да се избият задържаните, да не би да изплува някой и да избяга.
27:43
Но стотникът, като искаше да избави Павел, ги възпря от това намерение и заповяда да скочат в морето първо онези, които знаеха да плуват, и да излязат на сухо,
27:44
а останалите да се спасяват – кой на дъски, кой пък на нещо от кораба. И така стана, че всички излязоха на сушата.
БИБЛИЯ 2010
с препратки
e създадена
с участието на:
с участието на:
