След утихването на размирицата Павел повика учениците и като им даде наставления, прости се с тях и тръгна да отиде в Македония.
20:2
И като мина през онези места и насърчи учениците с много думи, дойде в Гърция
20:3
и престоя там три месеца. И понеже юдеите направиха заговор против него, когато щеше да отплава за Сирия, той реши да се върне през Македония.
20:4
И го придружиха до Азия берянинът Сосипатър, син на Пир, и от солунците – Аристарх и Секунд; още и Гай от Дервия и Тимотей, а от Азия – Тихик и Трофим.
20:5
А тези бяха отишли по-напред и ни чакаха в Троада;
20:6
и ние отплавахме от Филипи след дните на безквасните хлябове и за пет дни дойдохме при тях в Троада, където престояхме седем дни.
Възкресяването на Евтих
20:7
И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел беседваше с тях, понеже щеше да отпътува на сутринта; и продължи словото си до полунощ.
20:8
А имаше много светила в горната стая, където бяхме събрани.
20:9
И едно момче на име Евтих, което седеше на прозореца, беше заспало дълбоко и когато Павел беседваше още по-надълго, като потъна в сън, падна долу от третия етаж; и го вдигнаха мъртво.
20:10
Но Павел слезе и като падна върху него, прегърна го и каза: Не се безпокойте, защото животът му е в него.
20:11
След това той се качи горе, разчупи хляба и яде, и приказва пак надълго до зори, и така тръгна.
20:12
А момчето доведоха живо и много се утешиха.
Пътуването към Милит
20:13
А ние тръгнахме по-напред за кораба и отплавахме за Асон, откъдето щяхме да приберем Павел; понеже така беше поръчал, като той щеше да отиде пеш.
20:14
И когато се присъедини към нас в Асон, взехме го и дойдохме в Митилин.
20:15
И оттам, като отплавахме на следващия ден, дойдохме срещу Хиос, а на другия – пристигнахме в Самос; и като престояхме в Трогилия на следващия ден дойдохме в Милит.
20:16
Защото Павел беше решил да отмине Ефес, за да не се бави в Азия, понеже бързаше, ако му беше възможно, да стигне в Йерусалим за деня на Петдесетницата.
Речта на Павел пред презвитерите в Ефес
20:17
А от Милит прати в Ефес да повикат църковните презвитери.
20:18
И като дойдоха при него, им каза: Вие знаете по какъв начин още от първия ден, когато стъпих в Азия, прекарах цялото време между вас,
20:19
в служене на Господа с пълно смиреномъдрие, със сълзи и сред изпитания, които ме сполетяха от заговорите на юдеите;
20:20
как не се въздържах да ви изявя всичко, което е било полезно, и да ви поучавам и публично, и по къщите,
20:21
като проповядвах и на юдеи, и на гърци покаяние спрямо Бога и вяра спрямо нашия Господ Исус Христос.
20:22
И ето сега, заставен духом, отивам в Йерусалим, без да зная какво ще ме сполети там,
20:23
освен че Святият Дух ми свидетелства във всеки град, като ми казва, че ме очакват окови и скърби.
20:24
Но не се скъпя за живота си, нито ми се свиди за него, стига само да завърша пътя си и служението, което приех от Господ Исус, да проповядвам благовестието на Божията благодат.
20:25
И сега, ето, аз зная, че нито един от вас, между които ходих и проповядвах Божието царство, няма вече да види лицето ми.
20:26
Затова ви свидетелствам в този ден, че аз съм чист от кръвта на всички;
20:27
защото не се въздържах да ви изявя цялата Божия воля.
20:28
Бъдете бдителни за себе си и за цялото стадо, в което Святият Дух ви е поставил епископи, да пасете църквата на Бога, която Той придоби със Собствената Си кръв.
20:29
Аз зная, че след моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото;
20:30
и от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят изопачено, за да отвличат учениците след себе си.
20:31
Затова бдете и помнете, че за три години денем и нощем не престанах да поучавам със сълзи всеки един от вас.
20:32
И сега ви препоръчвам на Бога и на словото на Неговата благодат, което може да ви назидава и да ви даде наследство между всички осветени.
20:33
Не съм пожелал среброто или златото, или облеклото на никого.
20:34
Вие сами знаете, че тези мои ръце послужиха за моите нужди и за нуждите на онези, които бяха с мене.
20:35
Във всичко ви показах, че като се трудите така, трябва да помагате на немощните и да помните думите на Господ Исус, как Той е казал:
20:35
По-блажено е да дава човек, отколкото да получава.
20:36
Като изговори това, коленичи и се помоли с всички тях.
20:37
И всички плакаха много; и паднаха на шията на Павел и го целуваха,
20:38
наскърбени най-вече поради думите, които каза, че няма вече да видят лицето му. И го изпратиха до кораба.