Тогава сирийският цар Венадад събра цялата си войска (а с него имаше тридесет и двама царе и коне, и колесници). Той настъпи, обсади Самария и воюваше против нея.
Болестта на цар Езекия и
чудото със сянката на слънцето
20:1
В това време Езекия се разболя до смърт. Пророк Исайя, Амосовият син, дойде при него и му каза: Така казва Господ: Разпореди се за дома си, понеже ще умреш и няма да живееш.
20:2
И прати хора до Израилевия цар Ахаав в града, за да му кажат: Така казва Венадад:
20:2
Тогава царят обърна лицето си към стената и се помоли на Господа:
20:3
Среброто и златото ти е мое. Също и жените ти и най-добрите от децата ти са мои.
20:3
Моля Ти се, Господи, спомни си сега как ходих пред Тебе с вярност и с цяло сърце и върших това, което е угодно пред Теб. И Езекия плака горко.
20:4
А Израилевият цар отговори: Както казваш, господарю мой, царю, твой съм аз и всичко, което имам.
20:4
А преди Исайя да беше стигнал до средната част на града, Господнето слово дойде към него и каза:
20:5
А пратениците пак дойдоха и казаха: Така казва Венадад: Наистина пратих до тебе да кажат: Ще дадеш на мене среброто си, златото си, жените си и децата си.
20:5
Върни се и кажи на вожда на Моя народ, Езекия: Така казва Господ, Бог на баща ти Давид: Чух молитвата ти, видях сълзите ти и Аз ще те изцеля; след три дни ще възлезеш в Господния дом.
20:6
Обаче утре по това време ще пратя слугите си при тебе, за да претърсят къщата ти и къщите на слугите ти. И всичко, което им се вижда желано, ще сложат ръка на него и ще го отнемат.
20:6
Ще прибавя към живота ти петнадесет години; ще избавя теб и този град от ръката на асирийския цар; и ще защитя този град заради Себе Си и заради слугата Ми Давид.
20:7
Тогава Израилевият цар повика всички старейшини в страната и каза: Забележете, моля, и вижте, че този човек търси повод за зло; защото прати до мене пратеници за жените, децата, среброто и златото ми и не му казах нищо.
20:7
Тогава Исайя каза: Вземете наниз смокини. И взеха и го сложиха на цирея; и царят оздравя.
20:8
А всички старейшини и целият народ му казаха: Не го слушай! Нито се съгласявай.
20:8
А Езекия беше казал на Исайя: Какво ще бъде знамението, че Господ ще ме изцели и че след три дни ще отида в Господния дом?
20:9
Затова Ахаав отговори на Венададовите пратеници: Кажете на господаря ми, царя:
20:9
Исайя беше отговорил: Ето какво ще ти бъде знамението от Господа, че Господ ще извърши това, което каза: избери – да напредне ли сянката десет стъпала или да се върне назад десет стъпала?
Всичко, каквото ти заръча на слугата си първия път, ще го направя, но това не мога да направя. И така, пратениците си отидоха и занесоха отговор.
20:10
Тогава Венадад прати отново до него да кажат: Така да ми направят боговете – да! – и повече да прибавят, ако пръстта на Самария бъде достатъчна за по една шепа на целия народ, който ме следва.
20:10
Езекия отвърна: Лесно нещо е да напредне сянката десет стъпала; не, нека сянката се върне десет стъпала назад.
20:11
Но Израилевият цар отговори: Кажете му: Онзи, който опасва оръжия, нека не се хвали, както онзи, който ги разпасва.
20:11
Пророк Исайя извика към Господа; и Той върна сянката десет стъпала назад, по които беше слязла върху слънчевия часовник на Ахаз.
20:12
А когато Венадад чу тези думи – той и царете, които бяха с него и пиеха в шатрите, каза на слугите си: Нападнете. И те се опълчиха против града.
20:12
В онова време вавилонският цар Веродах-валадан, Валадановият син, прати писмо и подарък на Езекия, защото чу, че Езекия се бил разболял.
20:13
Тогава един пророк дойде при Израилевия цар Ахаав и му каза: Така казва Господ: Виждаш ли цялото това голямо множество? Аз днес го предавам в ръцете ти. Ти ще познаеш, че Аз съм Господ.
20:13
Езекия изслуша пратениците и им показа цялата къща със скъпоценните си вещи – среброто и златото, ароматите и скъпоценните масла, целия си оръжеен склад и всичко, каквото се намираше между съкровищата му; в къщата му и в цялото му владение не остана нищо, което Езекия не им показа.
20:14
А Ахаав попита: Чрез кого? А той отвърна: Така казва Господ: Чрез слугите на областните управители. Тогава царят каза: Кой ще започне сражението? А пророкът отговори: Ти.
20:14
Тогава пророк Исайя дойде при цар Езекия и му каза: Какво казаха тези хора и откъде дойдоха при теб? Езекия отговори: От далечна земя идват, от Вавилон.
20:15
Тогава Ахаав събра слугите на областните управители, които бяха двеста тридесет и двама души, и след тях събра целия народ, всички израилтяни, които бяха седем хиляди души.
20:15
Тогава пророкът запита: Какво видяха в къщата ти? Езекия отговори: Видяха всичко, което има в къщата ми; няма нищо между съкровищата ми, което да не им показах.
20:16
И те излязоха около пладне. А Венадад пиеше и се опиваше в шатрите, заедно с царете – тридесет и двамата съюзени с него царе.
20:16
Тогава Исайя каза на Езекия: Слушай Господнето слово:
20:17
Първи излязоха слугите на областните управители. И когато Венадад прати слуги, за да узнае как върви обсадата, му известиха: Мъже излязоха от Самария.
20:17
Ето, идат дни, когато всичко, което е в къщата ти и каквото бащите ти са събрали до този ден, ще бъде пренесено във Вавилон; няма да остане нищо, казва Господ.
20:18
А той каза: Ако са излезли с мир, хванете ги живи, или ако са излезли за бой, пак живи ги заловете.
20:18
И ще отведат от синовете, които ще излязат от тебе, които ще родиш; и те ще станат придворни в палата на вавилонския цар.
20:19
И така, слугите на областните управители и войската, която ги следваше, излязоха от града.
20:19
Тогава Езекия каза на Исайя: Добро е Господнето слово, което ти изрече. Прибави още: Не е ли така, щом в моите дни ще има мир и вярност?
20:20
И всеки уби човека насреща му. И сирийците побегнаха, а Израил ги последва. А сирийският цар Венадад се отърва на кон с конниците.
20:20
А останалите дела на Езекия и цялото му юначество, и как направи водоема и водопровода и доведе вода в града, са записани в Книгата на летописите на Юдейските царе.
20:21
Тогава Израилевият цар излезе и порази бягащите с коне и с колесниците, и нанесе на сирийците голямо поражение.
20:21
И Езекия заспа с бащите си; и вместо него се възцари синът му Манасия.
20:22
След това пророкът дойде при Израилевия цар и му каза: Иди, укрепи се; размисли и внимавай какво да направиш, защото, след като измине една година, сирийският цар отново ще дойде против теб.
20:23
А слугите на сирийския цар му казаха: Техният Бог е планински бог, затова израилтяните надделяха над нас; но ако се бием с тях на полето, непременно ние ще надделеем над тях.
20:24
Затова ето какво да направим: Отстрани всеки от царете от мястото му и вместо тях постави военачалници.
20:25
После ти събери войска, колкото войската, която изгуби – кон за кон, колесница за колесница; и нека се бием с тях на полето и непременно ще надделеем над тях. И той послуша съвета им и направи така.
20:26
Тогава, след като измина една година, Венадад събра сирийците и излезе в Афек, за да се бие с Израил.
20:27
А израилтяните, като бяха събрани и запасени с храна, отидоха насреща им. Израилтяните разположиха стана си срещу тях като две малки кози стада, а сирийците изпълниха страната.
20:28
Тогава Божият човек дойде и каза на Израилевия цар: Така говори Господ: Понеже сирийците казаха: Йехова е Бог на планините, а не Бог на долините, затова ще предам в ръката ти цялото това голямо множество; и ще познаете, че Аз съм Йехова.
20:29
Войските стояха разположени на стан една срещу друга седем дни, а на седмия ден влязоха в бой. И израилтяните избиха от сирийците сто хиляди пехотинци за един ден.
20:30
А останалите, като побегнаха в Афек, в града, стената падна върху двадесет и седем хиляди от останалите мъже. Побегна и Венадад и влезе в града, където се криеше от стая в стая.
20:31
Тогава слугите му му казаха: Чули сме, че царете от Израилевия дом били милостиви. Нека сложим вретища на кръстовете си и въжета на главите си и нека излезем при Израилевия цар, дано да ти пощади живота.
20:32
И така, като се препасаха с вретища около кръстовете си и сложиха въжета на главите си, дойдоха при Израилевия цар и му казаха: Слугата ти Венадад казва: Моля ти се, остави ме да живея. А Ахаав запита: Жив ли е още? Той е мой брат.
20:33
А мъжете приеха това като добър знак и побързаха да се хванат за думите му, и казаха: Венадад ти е брат. Ахаав нареди: Идете, доведете го. И когато Венадад дойде при него, той го качи на колесницата си.
20:34
Тогава Венадад му каза: Градовете, които баща ми превзе от твоя баща, ще ти ги върна. Ти си направи улици в Дамаск, както си направи баща ми в Самария. А Ахаав отговори: И аз ще те пусна с този договор. Така сключи договор с него и го освободи.
20:35
Тогава един човек от пророческите ученици каза на другаря си чрез Господнето слово: Удари ме, моля те! Но човекът отказа да го удари.
20:36
Затова той му каза: Понеже ти не послуша Господния глас, щом си тръгнеш от мене, лъв ще те убие. И щом онзи си тръгна, лъв го нападна и го уби.
20:37
После той намери друг човек и му каза: Удари ме, моля те! И човекът го удари и с удара го нарани.
20:38
Тогава пророкът си отиде и чакаше по пътя за царя, като се беше преоблякъл с покривало на очите си.
20:39
И когато царят минаваше, той извика на царя: Слугата ти отиде сред сражението; и един човек, като се отдели настрана, доведе друг човек при мен и ми каза: Пази този човек. Ако побегне, тогава твоят живот ще бъде вместо неговия живот или ще платиш един талант сребро.
20:40
Докато слугата ти се занимаваше тук-там, човекът избяга. А Израилевият цар му каза: Ето присъдата ти; ти сам си я изрекъл.
20:41
Тогава той побърза да вдигне покривалото от очите си. И Израилевият цар го позна, че беше един от пророците.
20:42
А той му каза: Така казва Господ: Понеже ти пусна от ръката си човека, когото Аз бях обрекъл на погубване, затова твоят живот ще бъде вместо неговия живот и твоят народ – вместо неговия народ.
20:43
И Израилевият цар пристигна в Самария и отиде у дома си тъжен и огорчен.