БИБЛИЯ
Книга
Глава
От стих
До стих
4 Книга на Царете, 17 глава
Пророк Илия и сушата в Израил
17:1
А тесвиецът Илия, който беше от галаадските жители, каза на Ахаав: В името на живия Господ, Израилевия Бог, на Когото служа, ти заявявам, че през тези години няма да падне роса или дъжд освен чрез дума от мен.
Цар Осия и пленяване на Израил от Асирия
17:1
В дванадесетата година на Юдейския цар Ахаз в Самария над Израил се възцари Осия, син на Ила, и царува девет години.
17:2
И Господнето слово дойде към него и му каза:
17:2
Той върши зло пред Господа, обаче не както Израилевите царе, които бяха преди него.
17:3
Тръгни оттук, обърни се на изток и се скрий при потока Херит, който е срещу Йордан.
17:3
Срещу него излезе асирийският цар Салманасар, на когото Осия стана слуга, като му плащаше данък.
17:4
Ще пиеш вода от потока; а на враните заповядах да те хранят там.
17:4
А след време асирийският цар откри заговор, подготвен от Осия, защото той беше пратил хора до египетския цар Сов и не му беше платил данъка, както беше правил всяка година; затова Салманасар го затвори и върза в тъмница.
17:5
И той отиде и постъпи според Господнето слово: отиде и седна при потока Херит, който е срещу Йордан.
17:5
Асирийският цар опустошаваше цялата земя и като отиде в Самария, я обсаждаше три години.
17:6
И враните му донасяха хляб и месо сутрин и вечер. А вода той пиеше от потока.
17:6
В деветата година на Осия асирийският цар превзе Самария, отведе Израил в плен в Асирия и ги засели в Ала и Авор при реката Гозан и в мидските градове.
17:7
А след известно време потокът пресъхна, понеже не валя дъжд по земята.
17:7
А това стана, защото израилтяните бяха съгрешили пред Господа, своя Бог, Който ги изведе от Египетската земя, изпод ръката на египетския цар фараон, като бяха почитали други богове
Илия и вдовицата от Сарепта
17:8
Тогава Господнето слово дойде към него и му каза:
17:8
и бяха следвали установените обичаи на народите, които Господ прогони пред израилтяните, както и наредбите, които Израилевите царе узакониха.
17:9
Стани, иди в Сарепта Сидонска и остани там; заповядах на една вдовица там да те храни.
17:9
Израилтяните бяха вършили скришно дела, които не бяха праведни пред Господа, техния Бог, и си бяха строили високи места във всичките си градове, от стражарска кула до укрепен град.
17:10
И така, той стана и отиде в Сарепта. И като дойде при градската порта, там видя една вдовица, която събираше дърва. Той я извика и и каза: Донеси ми, моля те, малко вода в съд да пия.
17:10
Също си бяха издигали кумири и ашери върху всеки висок хълм и под всяко зелено дърво;
17:11
А когато жената отиваше да донесе, той извика след нея: Донеси ми, моля те, и залък хляб в ръката си.
17:11
и там бяха ходили по всички високи места, както народите, които Господ прогони пред тях, и бяха вършили зли дела, с които разгневиха Господа,
17:12
А тя отговори: Заклевам се в живота на Господа, твоя Бог, нямам нито една пита, а само една шепа брашно в делвата и малко дървено масло в стомната. И сега събирам дръвчета, за да ида и да го приготвя за мен и за сина ми – да го изядем и да умрем.
17:12
и бяха служили на идолите, за които Господ им беше казал: Не вършете това.
17:13
Тогава Илия и каза: Не бой се! Иди и направи, както каза; но омеси от брашното първо за мен една малка пита и ми донеси, а после приготви за себе си и за сина си,
17:13
Но пак чрез всички пророци и ясновидци Господ беше предупреждавал Израил и Юдея: Върнете се от греховните си пътища и пазете Моите заповеди и наредби изцяло според закона, който дадох на бащите ви и който ви пратих чрез слугите Си, пророците.
17:14
защото така казва Господ, Израилевият Бог:
17:14
Делвата с брашното няма да се изпразни, нито стомната с маслото ще намалее до деня, когато Господ дад дъжд на земята.
17:14
При все това те не бяха послушали, а бяха закоравили врата си, както врата на бащите им, които не повярваха на Господа, своя Бог.
17:15
И тя отиде да направи, каквото Илия и каза. Така тя, Илия и домът и ядоха много дни.
17:15
Бяха отхвърлили наредбите Му и завета, който сключи с бащите им, и заявленията, с които им заявяваше, и бяха последвали идолите и станали суетни, и бяха последвали народите около тях, за които Господ им беше заповядал да не правят като тях.
17:16
Делвата с брашното не се изпразни, нито стомната с маслото намаля според словото, което Господ говори чрез Илия.
17:16
И бяха изоставили всички заповеди на Господа, своя Бог, и си бяха направили лети телета и ашери, и се бяха кланяли на цялото небесно множество, и бяха служили на Ваал.
17:17
А след това синът на жената се разболя, а болестта му беше така тежка, че не можеше да си поеме дъх.
17:17
Те бяха превеждали синовете и дъщерите си през огъня, бяха правели магии и гадаели, и предавали себе си да вършат зло пред Господа, така че бяха Го разгневявали.
17:18
Тогава тя каза на Илия: Какво има между мен и тебе, Божий човече? Дошъл си при мене, за да ми припомниш греховете и да умориш сина ми?
17:18
Затова Господ се разгневи много против Израил и ги отхвърли от лицето Си; остана само Юдовото племе.
17:19
А той и отговори: Дай ми сина си. И като го взе от скута и и го изнесе в горната стая, където живееше, го положи на леглото си.
17:19
А и Юда не беше опазил заповедите на Господа, своя Бог, а бяха ходили в установените обичаи, които Израил беше въвел.
17:20
И извика към Господа: Господи, Боже мой! Нанесъл ли си зло и на вдовицата, при която живея, като си уморил сина и?
17:20
И така, Господ отхвърли целия Израилев род, унижи ги и ги предаде в ръката на грабителите, докато ги отхвърли от лицето Си.
17:21
Тогава той се простря три пъти върху детето и извика към Господа: Господи, Боже мой, моля Ти се, нека душата на това дете се върне в него!
17:21
Защото отцепи Израил от Давидовия дом; и те направиха Еровоам, Наватовия син, цар; а Еровоам оттегли Израил, за да не следват Господа, и ги подтикна да извършат голям грях.
17:22
И Господ послуша Илиевия глас и душата на детето се върна в него, и то оживя.
17:22
Израилтяните бяха следвали всички грехове, които Еровоам извърши; не се отказаха от тях,
17:23
Тогава Илия взе детето и го свали от горната стая в къщата, и го даде на майка му. И Илия каза: Виж, синът ти е жив.
17:23
докато Господ не отхвърли Израил от лицето Си, както беше говорил чрез всичките Си слуги, пророците. Така Израил беше отведен от своята земя в Асирия, където е и до днес.
17:24
А жената отвърна на Илия: Сега познавам, че си Божий човек и че Господнето слово, което говориш, е истина.
17:24
Тогава асирийският цар доведе народ от Вавилон, от Хута, от Ава, от Елат и от Сефаруим и ги засели в самарийските градове вместо израилтяните; и те покориха Самария и се заселиха в градовете и.
17:25
А в началото на заселването си там те не се бояха от Господа; затова Господ прати между тях лъвове, които убиваха някои от тях.
17:26
По тази причина те говориха на асирийския цар: Хората, които ти пресели и въдвори в самарийските градове, не знаят начина на служене на местния Бог, затова Той прати лъвове между тях и те ги убиват, понеже не знаят начина на служене на местния Бог.
17:27
Тогава асирийският цар заповяда: Заведете там един от свещениците, които пленихме оттам; нека идат пак и да се заселят там, и свещеникът нека ги научи как да служат на местния Бог.
17:28
И така, един от свещениците, които те бяха пленили от Самария, дойде, засели се във Ветил и ги поучаваше как да се боят от Господа.
17:29
Обаче хората от всеки народ поставиха свои богове – хората от всеки народ в градовете, където живееха, и ги сложиха в капищата по високите места, които самаряните бяха построили.
17:30
Вавилонските мъже поставиха Сокхот-венот, хутайските мъже – Нергал, ематските мъже – Асима,
17:31
авците – Ниваз и Тартак, а сефаруимците горяха децата си на огън за своите богове Адрамелех и Анамелех.
17:32
Така те се бояха от Господа и си поставиха свещеници за високите места от всякакъв народ между тях, които служеха за тях в капищата по високите места.
17:33
Бояха се от Господа и служеха на своите богове според обичая на народите, сред които бяха преселени.
17:34
Дори до днес постъпват според предишните обичаи: не се боят от Господа, нито постъпват според своите повеления и наредби, нито според закона и заповедта, която Господ даде на потомците на Яков, когото нарече Израил,
17:35
с които Господ беше сключил завет, като им заповяда: Да не се боите от други богове, нито да им се кланяте, нито да им служите, нито да им жертвате;
17:36
а от Господа, Който ви изведе от Египетската земя с голяма сила и със здрава ръка, от Него да се боите, на Него да се кланяте и на Него да принасяте жертва.
17:37
И да внимавате да изпълнявате винаги наредбите, постановленията, закона и заповедта, които Той написа за вас; а от други богове да не се боите.
17:38
И да не забравяте завета, който сключих с вас; и да не се боите от други богове.
17:39
Но от Господа, вашия Бог, да се боите; и Той ще ви избави от ръката на всичките ви неприятели.
17:40
Те обаче не послушаха, а постъпваха според предишните си обичаи.
17:41
И така, тези народи се бояха от Господа и служеха на своите идоли; също и синовете им, и внуците им постъпват до днес така, както постъпваха бащите им.
БИБЛИЯ 2010
с препратки
e създадена
с участието на:
с участието на:
